В КЕВА има един ъгъл който е специфичен, левият ъгъл до бара – там сядат хора. които са  в особено настроение и са решили или да се напият, или да останат до затварянето на заведението, или да си поговорят с бармана/ката – там е най удобното място да си говориш с бармана докато той/тя работи. Обикновенно се случват и трите неща едновременно; хората седнали там се напиват, остават до края на вечерта и си говорят с бармана/ката с който/която в повечето случаи се познават. Хората, които сядат там имат нещо общо помежду си – това че се чувстват самотни, и левият ъгъл до бара ги приютява и съхранява. Лицата обикновенно са бледи, светлината пада отгоре винаги по един и същ начин, ъгълът е тъмносин.

Това което не направих е да направя поредица от снимки на хората, които сядат там в продължение на няколко седмици незабележимо, с дългофокусен обектив без определена закономерност във времето на снимане.После избрани фотографии да бъдат изложени  в експозиция в помещенията на КЕВА /не на всяка цена; това не е толкова важно/.

Измина повече от година откакто се появи за първи път това желание – да снимам хората във ъгъла и май вече трябва да оставя тази идея в покой.

 

 Венцислав Занков

петък, 30 Юни 2000 г.

>>>back to the semetery<<<