“Има времена, когато реалността става твърде сложна за Устна Комуникация. Но Легендата й придава форма, чрез която тя се разпространява по целия свят.” Алфа 60, “Алфавил”, Жан-Люк Годар, 1965

“Бетавил” препраща към филма на Жан-Люк Годар “Алфавил” (1965). “Бетавил” се обръща назад към въпросите и отговорите, засегнати в “Алфавил”. Накратко: “Алфавил” представя образа на един град от бъдещето, контролиран от Алфа 60, компютър, конструиран от професор Фон Браун. Алфа 60 работи единствено на базата на рационални и логични заключения - продукти на тоталитарния надзор, упражняван над жителите на града. Думи, означаващи емоции, като “любов”, “нежност”, “сълзи”, или свързани с историята или бъдещето са изключени от т.нар. “Библия” - речник на разрешените думи в Алфавил. Алфа 60: “Никой не е живял в миналото, никой няма да живее в бъдещето. Настоящето е форма на цялото съществуване и няма начин това да бъде избегнато. Времето е кръг, който се върти до безкрай. Залязващата дъга е миналото, а изгряващата дъга е бъдещето. Всичко вече е казано.”

Леми Коушън, таен агент от т.нар. Outerlands (Външни земи), инструктиран, или да върне обратно, или да убие професор Фон Браун, не само че разстройва и обърква идентификационната система на компютъра Алфа 60, говорейки за поетични идеи или ирационални привички, но накрая го разрушава, задавайки му гатанка, в която се съдържа противоречие с отношението на самия компютър към времето. В края на филма Леми Коушън избягва заедно с Наташа - дъщерята на професор Фон Браун. А тя, влюбвайки се в Леми, дава израз на чувствата си като срича или изрича думите: “Обичам те” - извиквайки отново в паметта си забранените думи.

Причините да се насочим към филма на Годар са различни. На първо място, от гледна точка на късните 90-те години, “Алфавил” все още поставя въпроси, като, разбира се, политическият контекст във филма е различен от днешния. Това, което през 60-те означаваше “тоталитарен”, днес е по-близко до понятието “глобален”. Например, когато разглеждаме днешните аргументи за неизбежната необходимост да държим сметка и следваме линията на глобалната икономика, включително нейната функционална логика, това ни напомня за концепцията на Алфа 60. Презумпцията, че “всичко вече е казано”, предугажда постмодернистичния dictum. Особено проблематичното отношение на постмодернизма към времето и временността, общото допускане на края на историята, смъртта на автора и смъртта на субекта, са проблеми, набелязани в “Алфавил”. В “Алфавил” са налице думи, които, както се случва и в постмодернизма, са изгубили своето значение. Неизменният отговор на жителите му е винаги: “Благодаря, добре съм, съвсем не”. Произнасянето им представлява по-скоро цитиране на нечии чужди слова, отколкото израз на нещо.

Дори характерът на Алфавил не прави разлика между градовете на Запад и на Изток. Филмът е сниман в Париж, но той може да бъде навсякъде другаде, представлявайки модел на деперсонализиран глобализиран град. По ирония на съдбата, Алфа 60 е последната личност, но легендаризирана от самото й начало. Съвпаденията с нашата действителност са очевидни, както и различията.

“Бетавил” няма за цел да репликира “Алфавил”. “Бетавил” просто възприема и отразява тоталитарните аспекти на настоящето - и това е единственото общо между него и “Алфавил”. В действителност, бихме могли да кажем, че “Бетавил” е пълната противоположност на “Алфавил”, що се отнася до настоящия режим на консумация, постулираната свобода на избора и усложнеността на нееднородните взаимозависимости. Повече от ясно е, че няма надежда за супер-агент като Леми Коушън, да разруши или дори да разстрои системата. И оръжията, използвани от Леми - като поезия, гатанки и любов - не изглеждат особено подходящи при съвременните стратегии на глобалната икономика и глобалните играчи. Междувременно, те майсторски включват и дори произвеждат нещо като напредничава естетика, да кажем, най-малкото нещо подобно на реториката на поезията и естетиката, например в рекламите. Те са подсигурени с достатъчно средства да предложат и привидно различни версии на едно и също нещо. Днешната хегемония се базира на производството на различност и разнообразие. А това означава, че тоталитаризмът вече не се свързва с ограничеността на избора и артикулацията (какъвто е случаят с редуцирания “речник-библия” в “Алфавил”), а с противоположната представа за силата на производството и чрез това - за контрол над различията. Що се отнася до формата на критиката, базирана основно на очевидните различия с доминиращата структура, понастоящем изниква въпросът за една нова форма на критика. По какъв начин критикът е в състояние да вмъкне тези различия в доминиращата различност? Възможно ли е да изразиш различност с помощта на формални различия? Възможно ли е да продължаваме да боравим с класическата диалектика между Старо и Ново?  Няма ли търсенето на нови форми на критика просто да затвърди модерната логика на включването на критическата различност в доминиращия и разрастващ се кръг на общоприета различност?

“Бетавил” препраща към “Алфавил” на Годар в друг смисъл. Въпреки че е сниман в Париж през 60-те, градът се явява като сцена на научно-фантастичен филм. В този смисъл Годар използва атмосферата на научната фантастика, за да създаде критично и различно описание на своето настояще. Човек би казал, че научната фантастика с Годар не означава конструирането на възможно и заплашително бъдеще, като последствие на съвременни тенденции, както е в “1984” на Оруел - а документация на невидимите или скрити насилия на настоящето. Годар приписва на своето настояще характер на научна фантастика, за да конструира паралелен образ или език на различността.

Както в “Алфавил”, “Бетавил” фокусира върху характера на научната фантастика и върху описанието на въображаем град, за да документира съвременната принуда. Вместо компютър от типа на Алфа 60, ние се изправяме пред логиката на глобалната икономика и нейната сила да контролира, основно с помощта на образи. Факт, който не бива да пропускаме е, че гъвкавостта и възможността за промяна на образите не означава липса на сила, а напротив. В този смисъл Бетавил е град, под управлението на образите: образите определят характера на градската структура, образите определят политиката на идентичностите и образите определят сферата на критиката. Може би Бетавил просто предлага атмосфера на научна фантастика, не само, за да затвърди политиката на изображенията, но също и да предложи въображаемо бягство. Звучи парадоксално, но не и невъзможно.

Андреас Шпигел

Бетавил е град, който съществува навсякъде и никъде. Бетавил е по-скоро град, съществуващ в нашето въображение, отколкото реално действаща структура. При все това, образът на града е взаимстван от всички реално съществуващи градове, с техните реално съществуващи инфраструктура, социален живот, икономика.

Бетавил има своя първообраз във въображаемия град на бъдещето Алфавил, създаден от Жан-Люк Годар през 1965 г. Режисьорът използва за него архитектурните белези на анонимните предградия на Париж, на хотелите и офис-сградите, но те могат да бъдат същите и в Москва, Лондон, Берлин.

Алфавил представлява центърът на тоталитарен режим, установен от компютърът Алфа 60 и неговият създател професор Фон Браун. Режимът е възможен, благодарение на електричеството, надзора и промиването на мозъци. Жителите на града не помнят своето минало и нямат представа за бъдещето, забранено им е да употребяват думи като любов, нежност, поезия. Те живеят в едно вечно настояще, чийто графичен еквивалент са окръжността и спиралата - знаци-символи на режима на Алфавил. Хората носят идентификационен код на тила си.

Бетавил не е тоталитарен, а глобален град, управляван от глобалната икономическа система и средствата за информация и комуникация. Неговите жители са под постоянното наблюдение на сателитните системи и персоналните компютри, които те доброволно са вкарали в домовете и офисите си. На тях не им е забранено нищо. Те имат възможност за избор. Включително да изберат собствената си идентичност, измежду множество вече създадени образи. Телевизионната и филмовата индустрии на Бетавил услужливо произвеждат съответните образи. В Бетавил възможността за практически неограничен избор, в действителност се е превърнала в един вид тоталитарна система на избора. Жителите са длъжни да назоват избрания от тях идентификационен образ, за да бъде вкарана тяхната самоличност в рамки, интегрални схеми или компютърни програми.

Градският пейзаж на Бетавил представлява сборен образ от всички градове по света. В него има брутални офиси, анонимни хотели, улици и електричество. Съществуването на Бетавил, също както на Алфавил, е възможно, благодарение на енергийните източници.

През 1965 г. обаче, Годар, в качеството си на единствен автор и създател, заличава Алфавил. За свое оръдие той избира тайния агент Леми Коушън. Леми разрушава тоталитарната система със силата на забранената поезия, любовта и една гатанка, която изкарва от строя Алфа 60. Гатанката предизвиква противоречие и объркване в схемата на компютъра. Леми Коушън и дъщерята на професор Фон Браун - Наташа, избягват от рушащия се Алфавил в другия (вероятно по-добрия) свят, към който принадлежи тайният агент.

Година преди края на века, обаче, никой не е в състояние да разруши Бетавил (не и неговите реално съществуващи градове-еквиваленти). Бетавил е “тотален” град, без алтернатива до този момент. Той е създаден от абсолютно всички свои жители. Все още не са открити форми на живот извън него. Ето защо, герои от типа на Леми Коушън са неадекватни на ситуацията. Но не и абсолютно невъзможни. Господстващата система не е премахнала желанието за критика и промяна. По всяка вероятност съществуват жители на Бетавил, които желаят да излязат извън логиката на предпоставения избор.

Какви ще са техните методи за дебалансиране на структурата? Какъв ще е техният начин да живеят на  тънката граница между адаптацията и противопоставянето? Какъв ще е словестният / визуалният / звуковият израз на тяхното неприемане / несъгласие?….Отговорите вероятно се крият някъде в системата на самия Бетавил.

Илина Коралова

  Ilina Koralova 
105 Evlogui Georgiev St 
1504 Sofia
tel: ++359 2/44 18 41 
++359 88/54 60 50
mailto:koralov@mail.techno-link.com
---------------------------------------