March 11, 2004, 6.30 p.m.
The Granary
The Close-up discussion club

Forms in Cinema – Possibilities and Potentialities of the Short Film. Two Cases.
Presentation by David D. Jeroham
The short films are wholly subdued to the main task of the cinema language - to tell a story for itself. The audience usually associates short films with etudes ot with exercises in style. From then on we are in "terra incognita". Is there anything logical in referring to short films as cinema, why not?

11.03.04 от 18.30 часа в “Хамбара” ул “6ти септември 22"
Дискусионен клуб “на тясно” представя

ВЪЗМОЖНОСТИ И СВРЪХВЪЗМОЖНОСТИ НА КЪСОМЕТРАЖНИЯ ФИЛМ – ДВА СЛУЧАЯ.

Когато сме заливани от рекламни спотове и музикални видео клипове, е трудно да твърдим, че не познаваме кратката форма на визуалния разказ. В ситуацията на късометражния филм, обаче, не само, че е трудно да се определи позицията на евентуалната публика спрямо него, дори е трудно да се твърди, че такава публика съществува.

Да, такива филми се показват в рамките на някои фестивали, за тях понякога се изказват специалисти, но като цяло всичи изпадаме в голяма несигурност, когато трябва да определим тяхната природа.

Целта на късометражния филм не се различава от тази на игралното кино по принцип – да разказва  дадена история. В това отношение той отива една стъпка по-далеч от всичките си сродници.

По дефиниция, той трябва да е кратък, макар че и тук стои въпросът – “Колко?”. Ясно е, че по практически причини времетраенето не е единственото ограничение, с което той трябва да се пребори.

Късометражни филми обикновено се свързват с първите стъпки на своите създатели. Почти немислимо е да си представим цялостно  творчество на наложили се режисьори, изцяло посветено на кратката форма. И то въпреки наличието на опити в тази посока.

Важното сякаш е, че разговор върху възможностите на късометражния филм неминуемо минава през съпоставка с пълнометражното игрално кино. Къде се намират приликите и разликите оттук нататък.

Късометражното игрално кино изцяло се подчинява на основната задача на филмовия език – да се разкаже една история заради самата нея. То упорито отказва да приеме друга форма на визуален разказ, макар че не му липсват алтернативи. То разполага с кратко време, по различни, често комерсиални причини и с малко средства. Публиката основно го свързва с етюдната форма, със стилистичното упражнение. Оттук нататък сме в теса инкогнита. Има ли логика да говорим за него като за игрално кино – а защо не?

Давид Давидов Иерохам е роден на 23 май, 1977г. през 1996 завършва английската гимназия в София. Изучава модерна литература в университета Дени Дидро в Париж. От 2000 година е студент по филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ. Художествен ръководител на класа му е професор Людмил Стайков.

Автор е на три късометражни игрални филма:

Снимка за спомен (7 мин.)– 2001г.

Тайните оръжия (17 мин.)–2002г.

Неустойчивост (37 мин.)– 2003г.

Също така е заснел много студентски упражнения (инсценизации и др.) и един документален филм – “Робинзон от езерото”.

Бил е сътрудник за брой на предаването “Кръгове”

Автор е на проектни концепции за културно информационни предавания. Работил е над демо броя на не излъченото “Фикс идея”

През 2002 е автор и водещ на радио предаването за кино на РФИ България – “Камера работи”.

Работил е като асистент на продукция във Филмова къща “Софилм”.