[next reaction]

 Един от законите на съвременната експозиция гласи: Маргиналното (крайно/радикално) изкуство трябва да бъде показвано в маргинално пространство. Когато говоря за маргиналии, аз нямам предвид кича или безвкусицата, а напротив бих казала “висшият пилотаж “ на съвременността – дотолкова висш, че заключването му между музейни стени би означавало болезнен компромис – чудната птица с отрязани крила, зад решетките на златна клетка! Птиците трябва да се реят в небето, а не да съхнат преперирани в разкоша на музейните витрини! Т.е . истинският маргинал - това е свободна личност, която говори това, което иска, а не това, което е нужно на куратора или галериста и неговото изкуство е омагьосващият химн на свободата!

Какво всъщност искам да кажа? Искам да кажа, че самостоятелната фото изложба на Боряна Драгоева “Добрата, Лошата и Грозният” в ремонтиращото се пространство на магазин О.Ч.З. – това е наистина висококачествено актуално изкуство – изкуство, което дава жизнен стимул, и което… никому не е интересно! А това, което е интерсно, което събира тълпи – аз към изкуството, уви, не мога да отнеса. Не искам да се вайкам пореден път по този повод, защото колкото и пъти да кажеш “шербет” няма да ти стане по-сладко в устата...Мога само да отбележа, че доброто изкуство е като хубаво тънко вино – предназначено за избранници, а останалите нека си сърбат ракийцата…

За тези, които не са видели експозицията - или по скоро ги е домързяло да я видят- ще кажа, че всичко може да се види на уебсайта на художничката – но нима мониторът и живата голямоформатна фотография са едно и също? Още повече че този проект е по-скоро тотална инсталация, отколкото просто фотографии закачени на стената. Експозиционното решение е фантастично естетско в добрия смисъл на думата, там нищо не е случайно и всичко работи за подсилване на основната идея. Фактурните руини на бекграунда (във фотографиите) се тафтологизират от експозиционното пространство, по този начин самият зрител става размножена “аналогова” сянка на дигиталния образ на главната героиня във фотокомпозициите.

Що се отнася до собствената концепция на проекта, тя е свежа и неочаквано забавна. Феминистичните рефлексии на Борянa Драгоева този път са нещо повече от търсене на самоидентификация и статусен анализ. Този път това е его-репрезентация, иновативен по същност способ на съществуване в рамките на традиционния мейнстрийм-феминистки-дискурс, което всъщност се изразява в присвояване на несъществуващи хипер-качества на реалните “героини” на ежедневието. С други думи -представете си хладилник или прахосмукачка, които замразяват или смучат прах от идейни съображения, а не поради тяхната конструкция и предназначение. На всички е пределно известен типажът – успешна курва или кокотка, еднакво жизнерадостна, независимо от смяната на режимите и правителствата. Такива хубавици нищо не може да ги трогне – или поне така изглежда отстрани... Най-ярко в киното този образ може да се види в изпълнение на Ева Гейбор в комичния сериал от 60-те "Green miles"- безгрижно същество, разхождащо се в Ню-Йоркски тоалети в глуха тексаска провинция, четейки стиховете на Алън Гинзбърг на собствената си крава и демонстрирайки кинетични обекти или живопис на Джаксън Полак на съселяните фермери. Но даже и този образ е далече от абсолютната безгрижност, която декларира Драгоева, като “актуална форма на феминизма”, където destroy & employ ”само” сочния и пъстър бекграунд. “Можете да се убивате колкото си искате, а ние искаме да танцуваме и да червим устните си!” Така или примерно така бихме могли да си представим мотото “ново безгрижие” и да се впуснем да танцуваме бясно на фона на “groud zero”…

web site na Boriana Dragoeva http://hammer.prohosting.com/~dragoeva/frames/projects.htm Виталия Иванова-Кук Ако нещо ви тормози веднага го споделете с мене: vita_cook@yahoo.com http://uk.geocities.com/vita_cook/index.html