|
Conceived as a filmic
expose of adult relationships and 'the games we play', 'johari's Window'
takes its title from a psycho-analytic model used in group therapy.
The model divides the personality into four cells, which are drawn in
relation to the way a person is affected by feedback and self-disclosure
from a group.
The game unfolds
over four screens which radiate outwards from the centre in an x-type
formation with the projected wide screen images circulating from screen
to screen. As the camera perpetuates the action of the game in rotating
patterns, the images - moving along from screen to screen - offer constantly
changing viewpoints of the players, simultaneously isolating, capturing
and turning the subject outward towards the viewer. The inversion of
the camera's original view point in the installation has the effect
of de-centring both subject and viewer.
............
...............
.............
...................
|
Това са четири екрана разположени под формата на кръст,
така че за да се види цялата инсталация, зрителят обикаля около екраните.
Името на тази работа е всъщност име на психоаналитичен модел за групова
терапия, в който анализът се основава на взаимодействието между личността
и останалите в групата.
На четирите екрана в близък план са прожектирани участничките
в игра на покер. Изборът на играта в която НЕ ТРЯБВА да показваш емоциите
си за да не станеш лесна жертва на прозорливия си съперник създава една
пресилена ситуация на поведението ни в живота, в който защита е прикритостта.
Въпреки това, всяка една от участничките има красноречиви
реакции към развитието на играта, както и към другите участнички. Независимо
от яркостта на поведението си, те се опитват да прикрият емоциите си,
което ги прави комични и още повече улеснява разчитането на характера
и психологическите им проблеми.
Изображението се върти и дори и да стои на едно място
зрителят може да види всички участници в играта. Заснето е посредством
специална въртяща се конструкция за камерите.
Видеото е КРАСИВО - защото е прекрасно заснето, защото
жените са много добри актриси, защото ГОВОРИ - за някои неща директно
- за други не - което дава възможност на зрителя да влезе в него и да
мисли за различни неща - в зависимист от това КОЙ Е ТОЙ, или да се подложи
на пряко, донякъде тактилно въздействие.
Към началото
|
|
www.yourserver.co.uk/vr
A sound-based minimal
performance presented within Video Positive 2000 is the culmination
of the Virtual Revolutions CD-Rom.
The Finissage celebrates
the end of a two year project by a translocal network of more than 70
leading media pioneers, artists, writers and producers of various backgrounds
from, and beyond, Europe, Featuring newly commissioned mini-works and
writings, the Virtual Revolutions CD-Rom boasts an innovative sleeve
design and a plethora of fascinating contributors which include G. Arnaoudov,
L. Boyadjiev, A. Broeckmann, K. Chuhan, S. Cubitt, N. Czegledy, R. Dominguez,
P. Dourmana, S. Emmott, M. Flor, S. Furneaux, C. Gillman, G. Gospodinov,
T. Kokona, G. Lovink, L. Manovich, L D. Miles, G. Novakovic, T. Nuttall,
Programme 5, A. Pettican, M. Sonola, 1. Stromajer, SuAndi, A. Taylor,
A. Tonts, j. Ylitalo.
The subthemes of
the CD and web shorts range from anti-war statements and personal investigations
into the nature and voice of'revolutionaries', to tongue-in-cheek critiques
of the [web]world crowded with rules, clutter and redundancy. These
mini-works of sound, text and moving images are imbedded in a collection
of new critical writings about the rapidly maturing media culture in
Europe.
Initiated as a theoretical
construct to provoke consistent renegotiation and a shift of our perception
of what Europe island has been], the virtual revolutions theme has assumed
a metaphorical status and stands for any revolutionary transformations,
information technologies, ideological metamorphosis, cultural colonialism
and expansion in the virtually transformed Europe of the late 1990S.
|
За съжаление не успяхме да видим
VIRTUAL REVOLUTIONS Finissage също проект на Илияна Недкова, както и
още няколко неща поради нашата немарливост, противопожарната охрана
и липсата на билети.
......................................
.....................
................................
................................
..............................
...............................
..............................
.....................................
.............................
..........................
..........................
.............................
.......................
Към началото
|
|
Nedko Solakov [
bulgaria ] [2000] CD-Rom
The internationally
acclaimed visual artist Nedko Solakov is celebrated for his story-telling
power. His first CD-Rom 'The Right One' has been commissioned by FACT
for Video Positive 2000.
It includes an accompanying
book of essays by Dr. Alan Bleakley, Neal Brown, Charles Esche and Iliyana
Nedkova. 'The Right One' is Solakov's mini Canterbury Tales, unleashing
an outcry of subversive narratives and games populated with both fictional
and real characters. The CD-Rom features ghosts of classic masters chasing
a Curator, a Black Collector purchasing masterpieces of white culture
and a Thief of Art ravaging museums, galleries and private collections
- all in the quest for the right piece of art. Based on the original
eponymous [non-virtual] exhibitions, Solakov's short stories 'The Curator's
Tale', 'The Thief's Tale' and 'The Collector's Tale', 'The Right One'
unravels as a highly effective, hugely ironic skewering of the political
world of art.
'...Despite the appeal of the joke,
on closer inspection it reveals a grim truth: collectors hoard and will
pay anything to hoard privately. Is the private collector an art thief
in thin disguise?' '...The art thief creates a new context for the permanence
and value of the work, as an act of resistance against the Establishment
[he steals from major galleries and even from the Vatican collection,
also taking the Pope's left slipper, reminding us that the joy of Solakov's
work is in the details].'
[Alan Bleakley]
'...Humour
is central to 'The Right One', and Solakov works within an eclectic
comic tradition that is literary as well as visual. The artist is a
wryly self deprecating narrator, whose presence informs all aspects
of his world . He makes himself a poignant clown, sometimes defiant,
sometimes rueful, but always with a bittersweet, comic sensibility.
His excellent mastery of incorrect English, his eccentrically friable
handwriting and his self ridiculing deprecations all make his authorial
presence conspicuous as he rolls, romps and sometimes defiantly craps
on the lawns of his imagination, always ignoring the Keep Off the Grass
signs of the politically or culturally correct.'
[
Neal Brown ]
|
Гледащите презентации обикновено имат
предимството да създадат отношението си към изкуството на презентиращия
въз основа на впечатленията от личността му, артистичните му заложби
и свободата на владеене на английски език.
Недко Солаков представи своя CD-ROM "The Right One",
но вече в завършен (а може би още не?) вид.
Много бих искала Зорница да допише тук текста, защото
аз не се привличам от разказите, както и от изкуството, което говори
за изкуство.
Всичко това пиша с цялото си уважение към чувството
за хумор на Недко Солаков, с което той наистина е прочут навсякъде.
Презентацията му мина чудесно.
.........
..........
...........
...............
....................
...............
..................
...................
................
..................
Към началото
|
 |
За сметка на това Вук Косич имаше затруднения със звука.
Той говореше в съдебна зала, като стоеше прав на мястото
на свидетеля, а на съдийското място седеше един от кураторите на Video
Positive Едди Берг.
Това беше красиво и смешно едновременно. Върху фасадата
на сградата St.George's Hall, В.К. прожектираше аски код като причината
за това той обяснява в англ текст отляво. Това, струва ми се е и мотивацията
за повечето негови работи.
С една дума ако използването на технологиите в изкуството
е единствено за да бъдат намерени все по-съвършени начини за изразяване
или създаване на изтънчени високотехнологични продукти - то би могло
да се направи паралел между тях и теориите на класицизма, за който технологията
и "съвършенството" на формата, са признак за най-високи постижения в
изкуството. Докато използването на low tech в изкуството е винаги първично
(бих казала откривателско), защото причината му е не достигане на съвършенството,
а НУЖДАТА (това е само в случай, че всички ние се НУЖДАЕМ от технически
и научни открития).
Естествено понеже откритията се развиват, дават плодове,
но не могат да бъдат ОТКРИВАНИ многократно, с появяването на новата
медия съдържанието и като нова се изчерпва още в началото. Така че повторението
на първите открития не създава пионерството. Затова Вук К. Каза, че
вече е уморен от тези неща, които прави и ще се занимава с други ----нови.
Това е предпоследното(?) или последно(?) аски произведение, което показва.
В. Косич представи повечето си нет творби, както и създаденото
заедно с Алексей Шулгин грамофонно видео - не си спомням точното име
- но цялата работа е в това, че сигнал към телевизора се подава от грамофонна
плоча, а не от видео плеер. В залата имаше много млади хора, които вече
в училище го изучават (както той спомена), и повечето се оплакваха,
че не чуват, обаче Вук успя с ръкомахане и викане да се справи.
http://www.vuk.org
За останалите неща ще напиша скоро - надявам се и Зорница да се включи.
Към началото
|
|
The history of ASCII code reflects a number of technological
and conceptual developments which have led to modern digital computers
and elements of cryptography, real-time communication and communication
networks. By juxtaposing this code with the history of cinema, Cosic
achieves what might be termed an artistic compression, bringing together
many key aspects of computer culture and new media art into a single
unique form.
'The
project at St. George's Hall forms a kind of homage to the work of Bertrand
Lavier. 'ASCII Architecture' juxtaposes an artistic interpretation over
the object, with the key difference being that the artists' hand is
extended through the use of ASCII conversion software instead of the
brush. St. George's Hall, in its ASCII disguise, offers a large-scale
symbolic opposition to the current developments in high technology,where
the emphasis is on spectacle and style and beyond meaning and intelligence.
This project is intended as a means of initiating a debate and dialogue
about arts and technology from the position conventionally called New
Low Tech Media.By
taking a marginalised technology from our recent technological past
and applying it directly to a highly-valued aesthetic form - the neo-classical
architecture of St. George's Hall itself-I hope to establish a marriage
of approaches and form that expresses its temporal relationship as well
its visual conjunction.'
[Vuk
Cosic]
|
